Понякога си мисля, че има нещо странно в мен. Не знам до колко то е странно, но със сигурност е интересно. Много често ми се сбъдват сънища, много често получавам "дежа вю". Смятам, че това се дължи на моята емоционалност и огромното ми желание съответното нещо да се сбъдне и то по начина, по който си го представям. Това ме вълнува още от ученическите ми години, когато получавах оценките, които бях сънувала. Най-пресния пример е от последните събития, които ме вълнуваха напоследък, а именно кандидатстването и приемането ми в Медицински университет - Варна. Сънувах, че оценката ми не е много висока, но въпреки това ме приемат още на първо класиране по първо желание, както и стана (реалната ми оценка обаче беше по-висока, отколкото в съня ми). Случвали са ми се и събития, за които съм била абсолютно убедена, че съм преживявала вече.
Изживявам емоционално всичко, което ми се случва около кандидат-студентските кампании, тъй като не бях кандидат-студент за първи път. Мога смело да се оприлича на колежка от злополучната ми работа месец и половина на една бензиностанция, която казваше, че била "вечния кандидат-студент", с тази разлика, че дипломата й от гимназията била ниска, което много сваляло общия й бал. Но не съм чак толкова крайна, а и оценките от дипломата ми са отлични. По-скоро неприемането ми предишните 2 години го отдавам на съдбата, която си е знаела работата. През последната година от гимназията изобщо не бях ориентирана с какво точно, или изобщо искам да се занимавам, когато приключат безгрижните ми ученически години. Което ме навежда на мисълта, че по-скоро трябва да се вслушваме в сърцето си още от основното училище, да обръщаме повече внимание на това, което ни вълнува тогава. В седми клас много ми вървеше биологията, беше ми интересна и учех с желание. Тогава се постарах и изкарах много добра оценка на изпита за кандидатстване в гимназия. Исках да уча ветеринарна медицина и да помагам на беззащитни животинки, които ми бяха слабост. Но под натиска на близките ми влязох в Априловската гимназия и това постави край на медицинските ми амбиции. Поне на този етап. Не съжалявам, че учих там 5 години - това бяха най-приятните, щастливи и безгрижни години, образованието там е на високо ниво, срещнах прекрасни амбициозни личности, както между съучениците си, така и между преподавателите. Но когато се стигна до въпроса какво ще кандидатствам (нямаше опция "ще или няма да учиш висше" от страна на родителите ми), реших да избера предмета, който ми вървеше най-много, а именно географията. С амбицията, че искам да обикалям света и подтикната от някакви вътрешни емоции, реших да кандидатствам с география за туризъм. Но истинските ми подбуди бяха, че искам да се махна възможно най-далеко от Габрово. Не исках да живея в претъпканата и шумна столица и се насочих към Варна, която от край време си харесвам. Обичам много морето, което, сливайки се с небето, е символ на безкрайността и свободата на духа. Понеже малко не ми достигна за редовно, започнах да уча задочно, намерих си работа, общо взето първи курс съумявах да съвместявам двете дейности - работата и образованието. Живота ме понесе по неведомите си пътища и постепенно осъзнах, че икономиката не ми е първата сила; в Икономическия университет първите два курса се изучаваха общи икономически предмети, с което още повече изгубих интерес. Вторият семестър на втори курс позациклих и не успях да си взема всички изпити, поради което се наложи да повторя. Но след края на първия семестър се отказах окончателно.
През пролетта на 2007 г. реших да си поприпомня географията и да кандидатствам във Великотърновския университет - каквото ме приемат. Исках да завърша някакво висше образование. Падна ми се обаче въпрос, за който нямах помощни средства (пищови), предадох бял лист и се прибрах във Варна.
През есента на 2008-ма г. си смених работата след 4 години в Макдоналдс - рутината, непрекъснато нарастващите изисквания, незачитането и липсата на всякакъв вид внимание към дългогодишните служители ми дойдоха в повече. И през пролетта на 2009-та година отново реших да се пробвам във Великотърновския университет. Този път имах цел - маркетинг. Щях да разчитам отново на пищови, които в последния момент обаче не намерих къде да разпечатам в Търново, понеже не успях да свърша това във Варна. Падна ми се обаче доста елементарен въпрос и писах. Изкарах почти 4, обаче пак не ме взеха, явно наплива е бил голям.
Поработих сезонно на Златни пясъци и отново се замислих какво да правя по-нататък. Разбрах за новия изпит в Медицинския колеж - Варна - тест по биология, вместо досегашните теми - и го реших! Исках да се върна към детската си мечта, малко попроменена, но пак свързана с медицината.
И така до това лято, през което пак ме налегнаха кандидат-студентските трепети. Щастлива съм, че ще се занимавам с хуманни науки, които освен на телесното, отделят внимание и на душевното здраве.
Не вярвам много в окултното, в магиите и срещите от "третия вид", но ме заинтригува статия в едно списание. Това е интервю с професор Връбка Орбецова. Тя е доктор на медицинските науки, работи в областта на патобиохимията, лабораторната диагностика и метаболитните нарушения. Преподава повече от 30 години, има над 450 научни публикации у нас и в чужбина. Продължава дейността си в кабинет "Ваймар". Председател е на сдружението на алтернативните лечители и на фондация "Човещина". Доста точно дава отговор на моите вълнения относно сбъдването на сънищата ми и преживяването на неща, които като че ли са ми се случили в някакво друго измерение или в миналото. Според нея човешкият дух е вечен, неговата рожба е душата, която одухотворява и съживява материално възникналото тяло при оплождането. "За девет месеца човешкият зародиш преживява развитието на цялото човечество. Духът отива в космоса и той е нашата енергоинформационна система". Проф. Орбецова казва още, че децата избират родителите си. Тя дава обяснение за мъртвородените деца - при тях не се е получила хармония между духа, душата и физическото тяло. "Освен това създателят ни е направил като матрьошки: физическо тяло и седем енергоинформационни тела - седемцветната аура около нас, което не е случайно, а е единният закон за единната природа". За да обясни феномена "дежа вю", проф. Орбецова дава пример със себе си:
"В основата на този феномен "дежа вю", както и на фобиите, които са едно от предизвикателствата на науката, са неща, които са се случвали. Аз имам фобии от височина и от вода. На един пионерски лагер във Варна щях да се удавя, а като посетих Глазгоу, разбрах, че вече съм била там. Отидох на изложба на цветя и на входа й имаше шадраван, като го доближих, щях да колабирам. Отказах се да разглеждам и си тръгнах. А вечерта, на заспиване, ми се привидя, че се давя в този шадраван, бях момче на тийнейджърска възраст... При посещение в Пазарджик една екстрасенска ми каза: "В един от миналите си животи си била син на шотландски благородник; за да му отмъстят, когато бил някъде далече, са те удавили в шадравана на двореца..." Днес течение на науката потвърждава, че митовете и легендите, поговорките и пословиците трябва да се поставят наравно с експерименталните доказателства. Не може човек да измисли нещо, което някъде вече не съществува като информация." Изводът за мен е, че щом духът е безсмъртен и тази енергоинформация се рее в космическото пространство, това доказва, че хората не са нещо уникално. В процеса на еволюцията те се усъвършенстват, защото имат заложени миналите събития в себе си. Аз не вярвам в извънземни раси до толкова, до колкото нереални ни ги представят в научната фантастика. Но определено има и други същества в необятната вселена, няма как да сме единствените! И щом нашите души се реят из космоса, напълно е възможно и други души, на други цивилизации да се реят и така да се смесват различни енергоинформации. Това може да обясни научно-техническия прогрес на нашата цивилизация - смесването на души от други планети, които носят тази информация; който много хора си обясняват с намесата на извънземни раси. Ами, май има доза истина в това.
Необяснимо за мен остава обаче защо само някои хора, които наричат екстрасенси или медиуми, виждат тези минали събития, и то не само своите преживявания, а и на другите хора. И как така в съзнанието им не става претоварване от толкова много енергоинформация. Може би е наивно от моя страна да търся такова обяснение, но пък и аз виждам неща - минали и бъдещи. Не мога ли и аз да се нарека ексрасенс? Вероятно всички хора виждат неща от свои минали превъплъщения, но не се шуми около тях или просто те не осъзнават какво точно се случва с тях. Вероятно само на някои е дадена по-голяма енергийна сила, за да виждат и в чуждите животи. Обаче пък какъв е смисъла да знам какво ми се е случило? Дали ще си извадя някаква поука и няма да допускам същите грешки? Дали ще променя начина си на живот и на мислене? Съмнявам се. Всеки е вглъбен в собственото си съществуване, всеки е егоист и смята, че прави най-доброто за себе си. Всеки сам си избира пътя, но тези, които вярват, че една врачка може да промени живота им, само й пълнят джобовете с материални облаги. Но може би все пак получават някакво духовно облекчение и спокойствие...
Ето какво казва професор Орбецова за предчувствията, което също много ме вълнува. Доста често имам предчувствия, които са водеща сила в битието ми.
„Те са нашата дълбоко затлачена и потисната интуиция. Като всяко живо същество ние имаме усещане как нещата ще се развият по-нататък. Ще ви дам пример, който наскоро четох някъде. За нас най-глупавото животно е кокошката, но като си намисли стопанката точно коя кокошка ще влезе днес в тенджерата и тръгне да я хване, всички други се въртят около нея, само набелязаната се е скрила... Какво е това? Как да го наречем? Това е фактически едно усещане, което често наричаме предчувствие, инстинкт, характерен за животните, който ги ръководи. При човека сетивото за друго присъствие до голяма степен е закърняло. А именно да усещаш някого или нещо, без да го виждаш, е най-простият компонент на предчувствието. Тогава имаш представа за някакво предстоящо събитие, без в него да включваш директно мисленето, логиката, тоест съзнанието си. Тази представа очевидно идва от подсъзнанието, което горе-долу е синонимът на нашата душа. А тя пък е връзката ни с общото информационно поле и с космоса... В крайна сметка предчувствията ни под някаква символична форма са информация, за която нашите сетива не са достатъчно чувствителни, за да ги приемем като едно абсолютно сигурно, реално и осъществимо събитие.” Това до голяма степен отговаря на въпросите ми за собствените ми предчувствия. Отново е намесен космоса и енергоинформационното поле.
Разбира се, всеки човек си има собствени истини за нещата, които му се случват, собствени разбирания и обяснения. Никой не може да налага мислене, което е различно от опита и преживяното на дадена личност. Но все пак е хубаво, когато някой даде логично обяснение на явления, които са неразделно свързани с нашия живот. Всеки може да вземе частица от опита на другите и да я превърне в отговор на своите въпроси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар