понеделник, 22 януари 2018 г.

Донорството е Живот!

  Да бъда донор за мен е призвание. Публикувала съм вече за кръводаряването. Сега бих искала да ви запозная с даряването на яйцеклетки и да споделя своя опит.

  Статистиката показва, че в България има голям брой двойки с репродуктивни проблеми. Дали единият или и двамата партньори имат нарушения, поради които не могат да създатат потомство, се установява с различни изследвания. Ако проблемите са при жената и организма й не може да произвежда годни за оплождане яйцеклетки, може да се пристъпи до инвитро процедура с донорска яйцеклетка. Ако проблемите са от страна на мъжа, организмът му не произвежда годни да оплождат сперматозоиди, може да се наложи да се използват донорски материал. Медицината е достатъчно напреднала и все повече напредва, за да има достатъчно възможности за създаване на поколение.

  Искам да разкажа моята донорска история. Искам да има повече информация, повече споделен опит, повече знание, за да има повече родени бебчета и повече щастливи родители! 


  Аз съм майка на прекрасен син и във всеки един момент благодаря на Господ, че ме дари с това уникално същество, създадено с любов, с много желание и вяра. Въпреки че съм медицинско лице, не бях наясно, че има изключително много възможни репродуктивни проблеми и заболявания, които възпрепятстват най-нормалното нещо в природата - забременяването. Аз забременях от първия път, колкото и да не ми се вярваше. Имах прекрасна нормална бременност, въпреки че се наложи да родя чрез цезарово сечение. Не може да се опише с думи щастието от появата на едно малко същество, което ще промени толкова много живота и възгледите на родителите си! Затова всяка жена трябва да го изживее и почуства индивидуално!


  След като аз съм забременяла и родила без проблеми, без дори да се замисля, че би могло да има някакво препятствие пред мен за осъществяването на това толкова нормално нещо, а в същото време чудо на природата, защото създаването на живот винаги ще го виждам като едно Чудо, как реших да се поинтересувам за донорството на яйцеклетки? И изобщо как научих, че има огромна нужда от донори??  Просто се сблъсках с проблема в лицето на мои много близки приятели! След това започнах да чета статии и да се интересувам от чисто медицинската част, а именно причините, които могат да доведат до нуждата от използване на донорска яйцеклетка. Така стигнах и до стряскащата статистика колко, всъщност, много двойки са изправени пред проблема "стерилитет".


  Само една майка, гушнала за пръв път своята рожба и изпитала най-вълшебното и безценно чувство на Света, може да разбере какво е да сътвориш Живот, да го носиш в себе си, да го родиш, да го отгледаш. Много ми е мъчно, че има толкова много хора с репродуктивни проблеми и не осъзнавах мащаба им, докато не се сблъсках отблизо. Съпреживявах цялата борба на моите близки приятели да си имат собствено детенце. И това доведе до моето решение да стана донор на яйцеклетки. Изчетох информацията в сайта на Фондация "Майки за донорството" и разбрах, че отговарям на критериите. В общи линии ми бяха ясни нещата по въпросите със стимулацията, самата пункция и конфиденциалността на цялата процедура. Още повече ме привлече факта, че жените от Фондацията стоят рамо до рамо с донорите, присъстват на прегледите, обясняват и дават насоки относно процедурата. Именно затова реших да работя с тях и да даря в София. Разбирах, че това означава да пътувам поне 5 пъти до столицата.

  Дейностите по асистирана репродукция и даряване са регламентирани в НАРЕДБА № 28 ОТ 20 ЮНИ 2007 Г. ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ 

  
  Всичко започна с обикновен гинекологичен преглед през пролетта и вземане на кръв за изследвания. Пътувах през нощта, защото бях на работа цял ден. С дамите от Фондацията - Мариела и Виктория, се срещнах и запознах в самата клиника сутринта, където щеше да протече цялата процедура. Придружиха ме по време на прегледа и за изследванията (кръвни - за носителство на инфекции като ХИВ, Хепатит и др., генетични, хормонални, кръвна картина, биохимия, коагулационен статус; изследване на урина). Запознах се и с няколко други донорки. След прегледа, почти веднага отпътувах обратно за Варна (около 900 км с автобус общо).


  Вики и Мариела ме инструктираха да се свържа с тях, когато ми дойде цикъла. Това се случи 3 дни след прегледа. На първата среща ми дадоха инжекция - Лукрин депо, която трябва да се постави около 20 дни след започване на цикъла. Обадих се на Вики, когато ми дойде менструацията и тя ми даде точна дата, на която да си поставя инжекцията. Това означаваше, че ще стимулираме образуването на повече на брой фоликули по т.нар. дълъг протокол (повече за протоколите - ТУК). След като си поставих инжекцията за потискане на хипофизата Лукрин депо, трябваше да изчакам следващия цикъл. През цялото време поддържах връзка с Виктория от Фондацията.

  След като ми дойде следващия цикъл, се свързах с Вики и тя ми даде дата, на която трябва да отида за нов преглед, за да видим какво се случва с яйчниците ми. Предвидливо си бях взела отпуска 2 седмици, докато трае процедурата. Но пак се случи да съм цял ден на работа и вечерта да пътувам за София, за да бъда рано на следващата сутрин в клиниката. И така - отново 900 км път в двете посоки, гинекологичен преглед и трансвагинална ехография, изследвания. Този път получих вече назначените от лекаря хормонални инжекции (вид и определена доза), с които започва същинската стимулация за растеж на фоликулите. Трябваше да си поставям подкожно всеки ден дадените ми инжекции и след 5 дни да се явя отново за преглед, за да види лекаря как растат фоликулите.


  Последваха още 2 прегледа, през което време продължавах да си поставям хормоналните инжекции, дори се наложи да ми ги сменят, след което ми беше назначена дата за пункцията на фолукулите. Преди самата пункция трябваше да си поставя медикамента Pregnyl, който се прилага за индукция на овулацията. Цялата процедура със стимулацията ми отне 2 седмици и изминати около 3800 км 😊

  
   В деня на самата пункция бях съпроведна от Вики. Попълних си надлежно документите и ми беше отговорено на всички въпроси. Пункцията се извършва под кратка венозна анестезия (15-20 минути), след което имах кратък престой в отделението за наблюдение, около 2 часа. След това, почти веднага, тръгнах обратно за Варна. Чувствах се отлично, вечерта имах малък дискомфорт и болки като по време на цикъл, но ми бяха дали спазмалгон и указания кога и как да го приемам.

   В заключение бих искала да споделя няколко неща, важни за мен. Първо никога не съм имала предразсъдъци, че с даряването на яйцеклетки, давам част от мен на някой друг или свое дете. Винаги съм се водила от факта, че искам да помогна на някое семейство да гушне свое детенце, дори създадено по този начин. Яйцеклетката е нещо, което тялото произвежда всеки месец и остава така или иначе неизползвана, изхвърлена. Щом може да се ползва по предназначение, дори за друга жена, защо не?! Второ, никога не съм имала някакви користни цели и желание за някаква изгода от извършения от мен акт. Смятам, че когато на теб ти е дадено нещо, трябва да споделищ, трябва да дадеш и ти, за да има баланс в природата. Не можем само да получаваме на този свят, защото други хора ще бъдат изконсумирани. И последно, но не по важност - ако се страхувате да дарите от себе си, поне дарявайте любов на другите, дори на непознати! Един малък жест, една добра дума, една мила постъпка, няма да ви коства нищо, но ще бъде нещо голямо за друг! Бъдете добри и правете добро!!!



  Много хубава статия относно донорството и мисията на фондация "Майки за донорството" можете да прочетете ТУК

 
    Пожелавам на всички здраве и благоденствие!