Недооценяваният доскоро "среден" медицински персонал вече ще е с висше образование. Но дали това ще направи 35-те хиляди сестри, акушерки и лаборанти по-щастливи?
Въпреки че живее на 5-10 минути от болницата, тя става в 5 часа сутринта. Промъква се в банята безшумно - подобно на котка, за да не събуди спящите в съседната стая деца. Взема си душ, налива си голяма чаша кафе и пали цигара в тъмното. Поглежда през прозореца. Припомня си мисълта на прочулия се през 70-те и 80-те години комик Джордж Карлин: "Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Имаме повече знания, но по-лоша преценка за хората. Увеличаваме доходите си, но намаляваме ценностите си. Обичаме твърде рядко и мразим твърде често."
Въпреки любимия цитат умът на Олга в 5 сутринта е изпълнен с далеч по-прагматични размисли. "Това е моят един час, в който съм сама със себе си. Релаксирам. Позволявам си всичко да правя бавно, защото зная, че през следващите 12 часа ще ми се наложи да бързам.
Дежурството започва в 7.30 часа, но аз винаги съм в отделението малко по-рано", разказва Олга Бумбарова, медицинска сестра в клиниката по "Спешна кардиология" на Националната кардиологична болница.
Историята й е странна смесица от непредвидими ситуации и целенасочено взети решения. Попада в полувисшия по онова време медицински институт случайно, след като две години поред кандидатства педагогика и не я приемат. Подава си документите за медицинска сестра, за да подсказва на приятелката си по време на изпита. Приемат ги и двете. След две години и половина в института тя открива, че тази професия й харесва. Решава да работи в едно от най-тежките отделения, да се омъжи, да има две деца. Но тук отново се намесва съдбата. В изблик на ревност съпругът й системно пребива малчуганите, докато тя е нощна смяна. "В тази професия има много жени с разбити семейства именно поради общоприетото схващане, че по време на нощно дежурство единственото, което сестрите правят, е да се свалят с лекарите. Но това е толкова далеч от истината. Работата в реанимация, а и не само там, е изключително натоварваща. Едва ли има човек, не говоря за медицински специалист, на когото ще му хрумне да флиртува с когото и да било, когато застане лице в лице с пациента преживяващ инфаркт на миокарда например", не крие разочарованието си Олга.
Същото е мнението и на старшата сестра на реанимацията към секция "Спешна урология" в института "Пирогов" Изабела Виденова. "Много е обидно това отношение - възмущава се тя. - Обществото трябва да е наясно, че ние не сме самарянки, които държат ръката на болния, а работим с високотехнологична апаратура. Не сме героини от поредната еротична холивудска продукция, а хора с добро образование. Не даваме нощни дежурства, за да забавляваме лекарите, а имаме много отговорности." След това разказва за работния си ден, който протича почти по един и същ начин за всички нейни колежки, независимо от това дали се трудят в България или в някоя друга болница по света. "В момента, в който прекрачиш прага на болницата, вече забравяш за собствените си проблеми и желания", твърди Изабела.
В света има над 25 милиона медицински сестри, 6 милиона от тях са в Европа.
У нас те са едва 35 хиляди
като в това число се включват акушерките и всички видове медицински лаборанти, стана ясно на учредилата се преди дни Национална асоциация на специалистите по здравни грижи. Преди десетина години съсловието наброявало 50 хиляди, но вследствие на постоянните реформи в здравеопазването голяма част от тях се преквалифицирали - едни заради ниското заплащане, други заради ниския престиж на професията. Повечето медицински сестри споделят, че са разочаровани не само от отношението на обществото към труда им, но и това на лекарите, които реално не биха се справили с лечението на болните без тях. "Те са хората, които назначават лечението, но ние сме тези, които трябва да се погрижат предписанията да бъдат направени и документацията около лечението да е изрядна." Около това мнение се обединиха почти всички делегати на първия по рода си конгрес на медицинските сестри. Някои от тях признават, че обмислят вариант да се насочат към други професии, където ще получават малко по-добро заплащане. "И аз мога да стана продавачка в супермаркет или секретарка със заплата от 400-500 лв., но тогава кой ще върши моята работа?", пита се Олга.
"Това е изборът на неудачника" твърди пък сестра Виденова, въпреки че самата тя не съжалява за избора си. Завършила е медицинския институт 10 години преди Олга и вече има четвърт век трудов стаж зад гърба си. Родена е в семейство на лекари. Родителите й настоявали да поеме по техния път, но не успяла на кандидатстудентския изпит. Завършва сестринското училище и започва работа в хирургично отделение с идеята, че някой ден отново ще кандидатства в Медицинска академия. "Животът така ме завъртя, че след това не ми остана време. А и вече имах чудесна професия. Има ли нещо по-хубаво от това да помагаш на хората?", гордее се с труда си Изабела. Защото щастието не се крие в това да си на върха, а в начина, по който изкачваш пътя до него.
"Ето, тук още имам белег от стъклените спринцовки, с които работехме някога - показва показалеца си сестра Виденова. - След всяка манипулация ги разглобявахме, почиствахме и стерилизирахме. Продухвахме металните игли, с които се правеха манипулациите на десетки пациенти." Според нея най-ощетени са семействата на медицинските специалисти. "Няма да забравя как двамата ми синове-близнаци, които вече са тийнейджъри, тичаха по пижами след мен в коридора и ме молеха да не отивам нощна смяна", спомня си Изабела. Тя обаче е имала късмета да срещне голямата си любов на работното място. Съпругът й е лекар и напълно я разбира и подкрепя. Въпреки това децата им категорично отказват да кандидатстват медицина.
"Моите деца също не ме упрекват за избора ми. Оценяват, че работата ми е отговорна и много изморителна. Често, когато се прибера след нощна смяна, пазят тишина, за да мога да поспя", хвали се със сина и дъщеря си Олга. След близо двугодишно пребиваване в Либия е оценила, че парите нямат значение, когато си далеч от близките си и всеки ден си подложен на заплахи и обиди. Тя попада в Джамахирията две години след задържането на петте български медицински сестри. "Тук също нерядко сме обиждани и подценявани, но това, което изживях там, не може да бъде описано с думи. Още имам белези от камъните, които хвърляха по нас", сочи към крака си Олга.
Никой не може да каже точно колко български медицински сестри работят зад граница
По неофициални данни само във Великобритания има над 3500 българки, по около 1000-1500 са в Германия, Италия, Гърция и Швейцария. Фирмата "Експомед", която преди изпращаше стотици медицински сестри в Либия, вече е преустановила договорните си отношения с арабската държава. Сега оттам предлагат договори за Йемен. Тази "трудова дестинация" вече е покорена от около 20-ина българки. Другите атрактивни места за медицински специалисти без добри езикови познания са Тунис и Дубай.
От здравното министерство обясняват, че не разполагат с актуална информация за движението на средния персонал в чужбина. Те издавали свидетелства за образователната степен и трудовия стаж само на онези, които са поискали такива документи. Но не могат да се ангажират с точна оценка на това каква част заминават зад граница. В Министерството на труда и социалните грижи, което в повечето случаи се явява като посредник, обясняват, че въпреки конкурсите и документите, предоставени от българска страна, много от висококвалифицираните ни медицински сестри работят като помощник-сестри (в нашата здравна система тази длъжност все още е по-известна като санитар). Има и такива, които се отказват след втория-третия месец и остават в съответната държава, но като сервитьорки или домашни помощници. Други пък заминавали за трета държава и в министерството загубвали дирите им. Затова било трудно да се води статистика кой, къде и като какъв работи. Но разкриха, че през последната година на трудовия пазар в Евросъюза най-високо се котират медицинските братя.
Това дава голям шанс на Цветомир Бойкин от реанимацията на Клиниката по урология в "Александровска болница". Той завършва сестринския колеж през 2003 г. също на шега, след като не са го приели в Медицинска академия. "Записах се в колежа, за да избягна влизането в казармата, но след това ми стана много забавно. В курса бяхме 6 момчета и 63 момичета", смее се Цветомир, които определено обърква пациентите с присъствието си в болничната стая. Често го питат как да се обръщат към него. Едни шеговито му подхвърлят: "Как си днес, докторче?", а други му обясняват, че някак си не върви да му викат "сестро" или "братко".
"Професията е много хубава, но не си струва да я практикуваш у нас - заплатите са много ниски", признава медицинският брат и вече се оглежда за работа в чужбина. Наскоро прегледал интернет сайтовете и му се сторило твърде атрактивна работата на пътнически лайнер. За целта обаче освен английски изисквали и немски език. "Бях започнал да уча италиански, защото исках да поработя в някоя от техните болници, но засега ще изчакам малко да понатрупам стаж и опит", уточнява Цветомир. Въпреки трудностите - ниско заплащане и недооценяване, той успява да зарази с ентусиазъм по-малката си сестра и приятелката си. Сега и двете учат в колежа "Филаретова" и подобно на останалите си колеги кроят планове за бъдещето.
Автор: Мариана Тодорова
