Донорството е Живот!

  Да бъда донор за мен е призвание. Публикувала съм вече за кръводаряването. Сега бих искала да ви запозная с даряването на яйцеклетки и да споделя своя опит.

  Статистиката показва, че в България има голям брой двойки с репродуктивни проблеми. Дали единият или и двамата партньори имат нарушения, поради които не могат да създатат потомство, се установява с различни изследвания. Ако проблемите са при жената и организма й не може да произвежда годни за оплождане яйцеклетки, може да се пристъпи до инвитро процедура с донорска яйцеклетка. Ако проблемите са от страна на мъжа, организмът му не произвежда годни да оплождат сперматозоиди, може да се наложи да се използват донорски материал. Медицината е достатъчно напреднала и все повече напредва, за да има достатъчно възможности за създаване на поколение.

  Искам да разкажа моята донорска история. Искам да има повече информация, повече споделен опит, повече знание, за да има повече родени бебчета и повече щастливи родители! 

  Аз съм майка на прекрасен син и във всеки един момент благодаря на Господ, че ме дари с това уникално същество, създадено с любов, с много желание и вяра. Въпреки че съм медицинско лице, не бях наясно, че има изключително много възможни репродуктивни проблеми и заболявания, които възпрепятстват най-нормалното нещо в природата - забременяването. Аз забременях от първия път, колкото и да не ми се вярваше. Имах прекрасна нормална бременност, въпреки че се наложи да родя чрез цезарово сечение. Не може да се опише с думи щастието от появата на едно малко същество, което ще промени толкова много живота и възгледите на родителите си! Затова всяка жена трябва да го изживее и почуства индивидуално!

  След като аз съм забременяла и родила без проблеми, без дори да се замисля, че би могло да има някакво препятствие пред мен за осъществяването на това толкова нормално нещо, а в същото време чудо на природата, защото създаването на живот винаги ще го виждам като едно Чудо, как реших да се поинтересувам за донорството на яйцеклетки? И изобщо как научих, че има огромна нужда от донори??  Просто се сблъсках с проблема в лицето на мои много близки приятели! След това започнах да чета статии и да се интересувам от чисто медицинската част, а именно причините, които могат да доведат до нуждата от използване на донорска яйцеклетка. Така стигнах и до стряскащата статистика колко, всъщност, много двойки са изправени пред проблема "стерилитет".

  Само една майка, гушнала за пръв път своята рожба и изпитала най-вълшебното и безценно чувство на Света, може да разбере какво е да сътвориш Живот, да го носиш в себе си, да го родиш, да го отгледаш. Много ми е мъчно, че има толкова много хора с репродуктивни проблеми и не осъзнавах мащаба им, докато не се сблъсках отблизо. Съпреживявах цялата борба на моите близки приятели да си имат собствено детенце. И това доведе до моето решение да стана донор на яйцеклетки. Изчетох информацията в сайта на Фондация "Майки за донорството" и разбрах, че отговарям на критериите. В общи линии ми бяха ясни нещата по въпросите със стимулацията, самата пункция и конфиденциалността на цялата процедура. Още повече ме привлече факта, че жените от Фондацията стоят рамо до рамо с донорите, присъстват на прегледите, обясняват и дават насоки относно процедурата. Именно затова реших да работя с тях и да даря в София. Разбирах, че това означава да пътувам поне 5 пъти до столицата.

  Дейностите по асистирана репродукция и даряване са регламентирани в НАРЕДБА № 28 ОТ 20 ЮНИ 2007 Г. ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ 
  
  Всичко започна с обикновен гинекологичен преглед през пролетта и вземане на кръв за изследвания. Пътувах през нощта, защото бях на работа цял ден. С дамите от Фондацията - Мариела и Виктория, се срещнах и запознах в самата клиника сутринта, където щеше да протече цялата процедура. Придружиха ме по време на прегледа и за изследванията (кръвни - за носителство на инфекции като ХИВ, Хепатит и др., генетични, хормонални, кръвна картина, биохимия, коагулационен статус; изследване на урина). Запознах се и с няколко други донорки. След прегледа, почти веднага отпътувах обратно за Варна (около 900 км с автобус общо).


  Вики и Мариела ме инструктираха да се свържа с тях, когато ми дойде цикъла. Това се случи 3 дни след прегледа. На първата среща ми дадоха инжекция - Лукрин депо, която трябва да се постави около 20 дни след започване на цикъла. Обадих се на Вики, когато ми дойде менструацията и тя ми даде точна дата, на която да си поставя инжекцията. Това означаваше, че ще стимулираме образуването на повече на брой фоликули по т.нар. дълъг протокол (повече за протоколите - ТУК). След като си поставих инжекцията за потискане на хипофизата Лукрин депо, трябваше да изчакам следващия цикъл. През цялото време поддържах връзка с Виктория от Фондацията.

  След като ми дойде следващия цикъл, се свързах с Вики и тя ми даде дата, на която трябва да отида за нов преглед, за да видим какво се случва с яйчниците ми. Предвидливо си бях взела отпуска 2 седмици, докато трае процедурата. Но пак се случи да съм цял ден на работа и вечерта да пътувам за София, за да бъда рано на следващата сутрин в клиниката. И така - отново 900 км път в двете посоки, гинекологичен преглед и трансвагинална ехография, изследвания. Този път получих вече назначените от лекаря хормонални инжекции (вид и определена доза), с които започва същинската стимулация за растеж на фоликулите. Трябваше да си поставям подкожно всеки ден дадените ми инжекции и след 5 дни да се явя отново за преглед, за да види лекаря как растат фоликулите.

  Последваха още 2 прегледа, през което време продължавах да си поставям хормоналните инжекции, дори се наложи да ми ги сменят, след което ми беше назначена дата за пункцията на фолукулите. Преди самата пункция трябваше да си поставя медикамента Pregnyl, който се прилага за индукция на овулацията. Цялата процедура със стимулацията ми отне 2 седмици и изминати около 3800 км 😊
  
   В деня на самата пункция бях съпроведна от Вики. Попълних си надлежно документите и ми беше отговорено на всички въпроси. Пункцията се извършва под кратка венозна анестезия (15-20 минути), след което имах кратък престой в отделението за наблюдение, около 2 часа. След това, почти веднага, тръгнах обратно за Варна. Чувствах се отлично, вечерта имах малък дискомфорт и болки като по време на цикъл, но ми бяха дали спазмалгон и указания кога и как да го приемам.

   В заключение бих искала да споделя няколко неща, важни за мен. Първо никога не съм имала предразсъдъци, че с даряването на яйцеклетки, давам част от мен на някой друг или свое дете. Винаги съм се водила от факта, че искам да помогна на някое семейство да гушне свое детенце, дори създадено по този начин. Яйцеклетката е нещо, което тялото произвежда всеки месец и остава така или иначе неизползвана, изхвърлена. Щом може да се ползва по предназначение, дори за друга жена, защо не?! Второ, никога не съм имала някакви користни цели и желание за някаква изгода от извършения от мен акт. Смятам, че когато на теб ти е дадено нещо, трябва да споделищ, трябва да дадеш и ти, за да има баланс в природата. Не можем само да получаваме на този свят, защото други хора ще бъдат изконсумирани. И последно, но не по важност - ако се страхувате да дарите от себе си, поне дарявайте любов на другите, дори на непознати! Един малък жест, една добра дума, една мила постъпка, няма да ви коства нищо, но ще бъде нещо голямо за друг! Бъдете добри и правете добро!!!

  Много хубава статия относно донорството и мисията на фондация "Майки за донорството" можете да прочетете ТУК! 

 

    Пожелавам на всички здраве и благоденствие!

Панирано пиле със сметанов сос с черни трюфели

ПРОДУКТИ за 1 порция
200 г пилешко филе
1 яйце
20 г рукола
2 чери домата

За панировката:
класическа галета
розмарин
настърган пармезан
щипка сол

За соса:
50 гр черни летни трюфели
0.5 литра сметана (за готвене)
40 мл зехтин
Сол, Черен пипер, Магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Мариноваме пилешкото месо в прясно мляко. Така ще стане много крехко. Овалваме в панировката. Загряваме тигана и слагаме пилешкото месо, запържваме го в зехтин в тигана по 5 мин от всяка страна.
В същото време в касерола с вода варим яйцето по панагюрски и го добавяме към месото, когато е готово.
Приготвяне на соса: Зехтина се загрява до температура за пържене, след което се сваля от котлона и в зехтина се слагат предварително ситно настърганите трюфели. Добавят се сол и черен пипер на вкус. В отделен съд се разбива сметаната и към нея се добавя трюфелната смес, разбърквате до получаването на хомогенна смес. Магданоза се добавя според предназначението на соса.
Слагаме в чиния, заливаме със соса, гарнираме с рукола, чери доматите и яйцето.

Професия: медицинска сестра

Недооценяваният доскоро "среден" медицински персонал вече ще е с висше образование. Но дали това ще направи 35-те хиляди сестри, акушерки и лаборанти по-щастливи?

Въпреки че живее на 5-10 минути от болницата, тя става в 5 часа сутринта. Промъква се в банята безшумно - подобно на котка, за да не събуди спящите в съседната стая деца. Взема си душ, налива си голяма чаша кафе и пали цигара в тъмното. Поглежда през прозореца. Припомня си мисълта на прочулия се през 70-те и 80-те години комик Джордж Карлин: "Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Имаме повече знания, но по-лоша преценка за хората. Увеличаваме доходите си, но намаляваме ценностите си. Обичаме твърде рядко и мразим твърде често."

Въпреки любимия цитат умът на Олга в 5 сутринта е изпълнен с далеч по-прагматични размисли. "Това е моят един час, в който съм сама със себе си. Релаксирам. Позволявам си всичко да правя бавно, защото зная, че през следващите 12 часа ще ми се наложи да бързам.

Дежурството започва в 7.30 часа, но аз винаги съм в отделението малко по-рано", разказва Олга Бумбарова, медицинска сестра в клиниката по "Спешна кардиология" на Националната кардиологична болница.

Историята й е странна смесица от непредвидими ситуации и целенасочено взети решения. Попада в полувисшия по онова време медицински институт случайно, след като две години поред кандидатства педагогика и не я приемат. Подава си документите за медицинска сестра, за да подсказва на приятелката си по време на изпита. Приемат ги и двете. След две години и половина в института тя открива, че тази професия й харесва. Решава да работи в едно от най-тежките отделения, да се омъжи, да има две деца. Но тук отново се намесва съдбата. В изблик на ревност съпругът й системно пребива малчуганите, докато тя е нощна смяна. "В тази професия има много жени с разбити семейства именно поради общоприетото схващане, че по време на нощно дежурство единственото, което сестрите правят, е да се свалят с лекарите. Но това е толкова далеч от истината. Работата в реанимация, а и не само там, е изключително натоварваща. Едва ли има човек, не говоря за медицински специалист, на когото ще му хрумне да флиртува с когото и да било, когато застане лице в лице с пациента преживяващ инфаркт на миокарда например", не крие разочарованието си Олга.

Същото е мнението и на старшата сестра на реанимацията към секция "Спешна урология" в института "Пирогов" Изабела Виденова. "Много е обидно това отношение - възмущава се тя. - Обществото трябва да е наясно, че ние не сме самарянки, които държат ръката на болния, а работим с високотехнологична апаратура. Не сме героини от поредната еротична холивудска продукция, а хора с добро образование. Не даваме нощни дежурства, за да забавляваме лекарите, а имаме много отговорности." След това разказва за работния си ден, който протича почти по един и същ начин за всички нейни колежки, независимо от това дали се трудят в България или в някоя друга болница по света. "В момента, в който прекрачиш прага на болницата, вече забравяш за собствените си проблеми и желания", твърди Изабела.

В света има над 25 милиона медицински сестри, 6 милиона от тях са в Европа.

У нас те са едва 35 хиляди

като в това число се включват акушерките и всички видове медицински лаборанти, стана ясно на учредилата се преди дни Национална асоциация на специалистите по здравни грижи. Преди десетина години съсловието наброявало 50 хиляди, но вследствие на постоянните реформи в здравеопазването голяма част от тях се преквалифицирали - едни заради ниското заплащане, други заради ниския престиж на професията. Повечето медицински сестри споделят, че са разочаровани не само от отношението на обществото към труда им, но и това на лекарите, които реално не биха се справили с лечението на болните без тях. "Те са хората, които назначават лечението, но ние сме тези, които трябва да се погрижат предписанията да бъдат направени и документацията около лечението да е изрядна." Около това мнение се обединиха почти всички делегати на първия по рода си конгрес на медицинските сестри. Някои от тях признават, че обмислят вариант да се насочат към други професии, където ще получават малко по-добро заплащане. "И аз мога да стана продавачка в супермаркет или секретарка със заплата от 400-500 лв., но тогава кой ще върши моята работа?", пита се Олга.

"Това е изборът на неудачника" твърди пък сестра Виденова, въпреки че самата тя не съжалява за избора си. Завършила е медицинския институт 10 години преди Олга и вече има четвърт век трудов стаж зад гърба си. Родена е в семейство на лекари. Родителите й настоявали да поеме по техния път, но не успяла на кандидатстудентския изпит. Завършва сестринското училище и започва работа в хирургично отделение с идеята, че някой ден отново ще кандидатства в Медицинска академия. "Животът така ме завъртя, че след това не ми остана време. А и вече имах чудесна професия. Има ли нещо по-хубаво от това да помагаш на хората?", гордее се с труда си Изабела. Защото щастието не се крие в това да си на върха, а в начина, по който изкачваш пътя до него.

"Ето, тук още имам белег от стъклените спринцовки, с които работехме някога - показва показалеца си сестра Виденова. - След всяка манипулация ги разглобявахме, почиствахме и стерилизирахме. Продухвахме металните игли, с които се правеха манипулациите на десетки пациенти." Според нея най-ощетени са семействата на медицинските специалисти. "Няма да забравя как двамата ми синове-близнаци, които вече са тийнейджъри, тичаха по пижами след мен в коридора и ме молеха да не отивам нощна смяна", спомня си Изабела. Тя обаче е имала късмета да срещне голямата си любов на работното място. Съпругът й е лекар и напълно я разбира и подкрепя. Въпреки това децата им категорично отказват да кандидатстват медицина.

"Моите деца също не ме упрекват за избора ми. Оценяват, че работата ми е отговорна и много изморителна. Често, когато се прибера след нощна смяна, пазят тишина, за да мога да поспя", хвали се със сина и дъщеря си Олга. След близо двугодишно пребиваване в Либия е оценила, че парите нямат значение, когато си далеч от близките си и всеки ден си подложен на заплахи и обиди. Тя попада в Джамахирията две години след задържането на петте български медицински сестри. "Тук също нерядко сме обиждани и подценявани, но това, което изживях там, не може да бъде описано с думи. Още имам белези от камъните, които хвърляха по нас", сочи към крака си Олга.

Никой не може да каже точно колко български медицински сестри работят зад граница

По неофициални данни само във Великобритания има над 3500 българки, по около 1000-1500 са в Германия, Италия, Гърция и Швейцария. Фирмата "Експомед", която преди изпращаше стотици медицински сестри в Либия, вече е преустановила договорните си отношения с арабската държава. Сега оттам предлагат договори за Йемен. Тази "трудова дестинация" вече е покорена от около 20-ина българки. Другите атрактивни места за медицински специалисти без добри езикови познания са Тунис и Дубай.

От здравното министерство обясняват, че не разполагат с актуална информация за движението на средния персонал в чужбина. Те издавали свидетелства за образователната степен и трудовия стаж само на онези, които са поискали такива документи. Но не могат да се ангажират с точна оценка на това каква част заминават зад граница. В Министерството на труда и социалните грижи, което в повечето случаи се явява като посредник, обясняват, че въпреки конкурсите и документите, предоставени от българска страна, много от висококвалифицираните ни медицински сестри работят като помощник-сестри (в нашата здравна система тази длъжност все още е по-известна като санитар). Има и такива, които се отказват след втория-третия месец и остават в съответната държава, но като сервитьорки или домашни помощници. Други пък заминавали за трета държава и в министерството загубвали дирите им. Затова било трудно да се води статистика кой, къде и като какъв работи. Но разкриха, че през последната година на трудовия пазар в Евросъюза най-високо се котират медицинските братя.

Това дава голям шанс на Цветомир Бойкин от реанимацията на Клиниката по урология в "Александровска болница". Той завършва сестринския колеж през 2003 г. също на шега, след като не са го приели в Медицинска академия. "Записах се в колежа, за да избягна влизането в казармата, но след това ми стана много забавно. В курса бяхме 6 момчета и 63 момичета", смее се Цветомир, които определено обърква пациентите с присъствието си в болничната стая. Често го питат как да се обръщат към него. Едни шеговито му подхвърлят: "Как си днес, докторче?", а други му обясняват, че някак си не върви да му викат "сестро" или "братко".

"Професията е много хубава, но не си струва да я практикуваш у нас - заплатите са много ниски", признава медицинският брат и вече се оглежда за работа в чужбина. Наскоро прегледал интернет сайтовете и му се сторило твърде атрактивна работата на пътнически лайнер. За целта обаче освен английски изисквали и немски език. "Бях започнал да уча италиански, защото исках да поработя в някоя от техните болници, но засега ще изчакам малко да понатрупам стаж и опит", уточнява Цветомир. Въпреки трудностите - ниско заплащане и недооценяване, той успява да зарази с ентусиазъм по-малката си сестра и приятелката си. Сега и двете учат в колежа "Филаретова" и подобно на останалите си колеги кроят планове за бъдещето.

Автор: Мариана Тодорова

Източник: http://www.temanews.com/дорова

Вицове

Съвестна медицинска сестра буди заспал пациент:

- Господине, събудете се, забравили сте да си вземете приспивателното!!!

***

Доктор пита новоназначената медицинска сестра:

- Сестра, взехте ли кръв от пациента в шеста стая, както ви казах?

- Да, докторе.

- Колко?

- Колкото можах...

- По-точно?

- Към три литра.

***

Хирург се обръща към медицинската сестра:

- Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното.

- Каква да бъде - вносна или българска?

- Българска, че е по-евтина.

Сестрата запява: "Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"..."

***

Питат Радио Ереван: Какво може да се свали от гола медицинска сестра?

Оттам отговарят: Дежурният лекар!

***

Похотлив лекар влиза в кабинета при новопостъпила медицинска сестра, заключва вратата след себе си, събува панталоните си и пита застрашително:

- Как предпочиташ - орално, анално или вагинално?!

Сестрата поглежда мъжкото му достойнство и с иронична усмивка отвръща:

- Венозно, ако обичате...

***

Лекарят, забелязва бледия вид на дежурната медицинска сестра и отбелязва загрижено:

- Колежке, нуждаете се от почивка.

Притеснена от това, че може да се е разболяла от грип, тя моли:

- Докторе, погледнете ми езика!

- Той също се нуждае от почивка - отговаря й лекарят.

***

Лекар мъмри дежурната медицинска сестра:

- За последен път ти казвам, ако са бели и кръгли - това са таблетки, но щом са черни и ръбести - значи са гайки. На теб може да ти е все тая, но болните се оплакват...

***

Разговор между лекар и медицинска сестра:

- Докторе, целунете ме!

- Не мога. Има вътрешен правилник, според който това е забранено.

- А тогава защо правихме секс?

- За това нищо не пише...

***

Диалог между лекар и дежурната сестра:

- Докторе, докторе... симулантът от 4-а стая умря!

- Стига, бе! Е, тази вечер той наистина прекали...

Възможности за допълнителни квалификации на мед. сестри

От следния линк можете да получите информация за квалификационни курсове за медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти и др. специалисти: План-разписание за продължаващо обучение на медицински сестри, акушерки и асоциираните медицински специалисти за 2012 г.

Ако сте практикуваща медицинска сестра или студентка и имате желание, може да попълните тази анкета. Благодаря Ви!

Кръводаряване и даване на кръв за изследвания

Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот. Това е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност на всеки  здрав гражданин.

  Още от древността хората проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век за първи път се осъществява кръвопреливане. Началото е белязано от откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението при хората и животните.

  Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

  Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно започнали опити за преливане на кръв от животно на човек.

  Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.

  Втория период започва в началото на 20-ти век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Кой може да дарява кръв?

  Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да дари кръв. Това става еднократно, като количеството е ограничено до 450 мл. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените - 4 пъти, като интервалът между две дарявания трябва да бъде не по-малък от 8 седмици.

  Максималното месечно количество кръв, дарена под форма на малки количества от един кръводарител, не може да надвишава 160 мл. Вземането на малки количества кръв от един дарител може да се извършва до два пъти седмично.

  Дарителите на малки количества кръв могат да бъдат и дарители на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма. В тези случаи допустимото количество дарена кръв при двумесечен интервал е до 500 мл, а за една година - до 2 000 мл за жени и 2 500 мл за мъже. Резултатите от медицинското освидетелстване трябва да отговарят на изискванията за съответното даряване. Малко количество кръв може да бъде взето не по-рано от два месеца след даряването на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма.

Противопоказания за кръводаряване

За най-пълна информация, посетете сайта http://darikruv.com/

Процедура

Процедурата при даряване на кръв се състои в:

•  попълване на въпросник  относно вашето здравословно състояние;

•  преглед и личен разговор с лекар;

•  вземане на няколко капки кръв от пръста за експресно определяне на кръвна група и хемоглобин. Ако хемоглобинът е под 125 г/л за жените и под 135 г/л за мъжете, кръводаряването не се разрешава;

• количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл. Сакът, в които тя се събира, има специален разтвор с обем 63 мл. Той подържа живота на кръвните клетки и благодарение на него кръвта и кръвните съставки запазват лечебните си качества в срок до 36 дни;

• ако по време на кръводаряването дарителят се почувства зле, процесът на кръвовземане се преустановява. В този случай дарената кръв няма качества да се прелее на пациент, но не се изхвърля. Използва се за производство на кръвни продукти с определен лечебен ефект!

Цялата описана процедурата трае най-много 20-30 мин.

За колко време се възстановява кръвта?

Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено - 3-4 седмици.

Кой се нуждае от дарената кръв?

Кръвта се използва за лечение при пациенти с:

Ø     остри кръвозагуби, причинени от травми;

Ø     лечение на тежки изгаряния;

Ø     планови и спешни хирургични и акушерски интервенции;

Ø     ABO и Rh несъвместимост на майката и плода (несъответствие на положителен и отрицателен ресус-фактор между плода и майката е много опасно и трябва цялата кръв на плода да се източи и да се замести с кръв със същия резус-фактор, в противен случай плода няма да оцелее);

Ø     лечение на злокачествени заболявания;

Ø     подържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии.

Къде се използва дарената кръв?

Съгласно нормативната уредба в Република България: 

•  Дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната (в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници, които са на работа в чужбина след разрешение на компетентните органи);

•  Въведената хемотрансфузионна доктрина дава възможност за най-рационално използване и дарената кръв от един човек може да помогне на повече от един пациент;

• Минималният срок между две кръводарявания е два месеца;

• Кръводарителите могат да получат резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група 7 дни след кръводаряването (хем помагате на човек с вашата кръв, хем си правите безплатни изследвания; само изследването за кръвна група струва 10 лв).

Кръводаряването не вреди!

Кръводаряването е полезно, защото стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма. Важно е да се спомене, че всички консумативи, използвани по време на кръвовземането, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба.

  Тук е моментът да вметна, че всеки мислещ човек трябва да обръща внимание как и с какво му вземат кръвта не само за кръводаряване, а изобщо за всякакви процедури, които касаят източването на тази така необходима течност, или по-точно тъкан, от тялото му.

  Най-общо казано кръвта е вътрешната течна среда на организма, заедно с лимфната течност. Тя поддържа хомеостазата – постоянната температура и различни процеси, които поддържат организма жив. Доставя кислород и хранителни вещества до всяка точка в тялото. Сещате се, че всичко, което попадне в кръвта, минава през сърцето и се разнася навсякъде. Така например при вътрешно нараняване може да се получи тромб (съсирек), който да достигне до сърцето, мозъка или белите дробове, да предизвика емболия и да доведе до смърт.

  Трябва да сме внимателни какво попада в кръвта ни, най-вече да се пазим от болести. Хубаво е да следим дали медицинското лице, което ще ни взема кръв, използва ръкавици – това е за наша и за негова безопасност. Да наблюдаваме от къде излиза иглата, с която ще ни правят съответната манипулация, т.е. дали е нова (да я разпечатат пред нас), защото колкото и да не ни се иска да вярваме, все още има здравни заведения, където се стерилизират игли и се използват многократно, което е абсолютно ЗАБРАНЕНО!! Въпреки че стерилизацията се извършва по определени правила и под контрол, за игли това е противопоказно.

  Повечето контейнери, които се използват за вземане на кръв, са произведени от полиестер, но все още се използват и стъклени. Евентуално счупване е с непредвидими последствия за целия персонал.

  Изхвърлянето на кръв в кофа за боклук е противозаконно и неморално. Това е биологичен материал!
 

 Места за кръводаряване във Варна
Център по трансфузионна хематология - намира се в двора на МБАЛ "Св. Анна", до Диагностично-консултационния център.
Подвижни екипи от Центъра по трансфузионна хематология, които обикалят по фирми и по-големи предприятия с призив към служителите за кръводаряване.

ПРИЗИВ!!!
Отстоявайте ревниво правата си според ЗАКОН ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО!!!

Интересен материал
Кръвни групи